Колко зависима е община Стара Загора и кой изгони старозагорци от местното управление?

През последния месец жестоката реалност измества красивите думи по редица интересни за старозагорци теми. В единия случай имаме свободни тълкувания на закони и налагането на лични определения за казуси, въпреки ясното им дефиниране от Закона (парк „Бедечка“), а в другия, превземането на частна собственост в стил банков обир от лица, пряко свързвани с местната власт. В този текст ще се занимаем с Бедечка, в следващия ще разгледаме и въпроса за върховенството на закона в Община Стара Загора, породен от скандала с „кафенето на Янко“, където се оказва, че Общината е построила детска площадка пред кафенето на майката на общински съветник, в разрез с редица закони, като на карта е заложено не само върховенството на закона, а и здравето на ползвателите на същата тази площадка.

По първия казус („Бедечка“) може да се напише много, но интересно е развитието на събитията от последния месец. Това е месец в който се пази мълчание, докато се подреждат финалните щрихи, въпреки интереса на гражданското общество. Това е същото общество, за което кмета на Стара Загора г-н Живко Тодоров упорито настояваше, че трябва да се включва по-активно в местното управление. След референдума гражданите бяха изключени поетапно от всякаква дискусия, въпреки, че очевидно Общината на своя глава пое очевидно в съвсем различна посока спрямо обещаното преди това.

Изглежда до провеждането на местния референдум за запазване на „Бедечка“ границите на парка бяха добре известни, предвид, че бяха включени във въпроса на референдума, но след това г-н Живко Тодоров излезе и обяви, че южната част, която съставлява около 30% от територията на парка всъщност не била никакъв парк, защото… там нямало дървета.

На практика десетките прес съобщения, интервюта и други медийни изяви, в които кметът призоваваше старозагорци да упражнят правото си на участие в местното управление бяха директно хвърлени в коша след референдума. Именно от това се опасяваха и голяма част от старозагорци, които предпочетоха да не гласуват. Доста хора казаха: „какъв е смисъла да гласувам, като те пак ще направят каквото са си решили?“ – напълно разбираем въпрос.
Реално няма дефиниция, законова или каквато и да е, която да дефинира понятието парк като място, където има единствено дървета, или пък само екзотична или неестествена растителност.

Спорната територия, оградена в червено

Очаквано, много граждани подеха вълна от недоволство срещу този, за съжаление не особено изненадващ ход, предвид, че в южната част са струпани най-едрите собственици на имоти, които изглежда имат сериозно влияние над общинската администрация. Изненадващо, този път, кмет, зам. кмет и общинари се втурнаха да обясняват как гражданите, които реално упражняват правото си на участие в местното управление, към което така активно бяха приканвани, всъщност били политизирани, обслужвали частни интереси. Стигна се до там, че директно в национален ефир се отправиха твърдения, които противоречат на законите на Република България.

Eто какво каза г-н Живко Тодоров, кмет на Стара Загора пред БНР:

Ако проверите закона какво казва, той казва ясно – за да бъдат отчуждавани територии за парк, те трябва наистина да бъдат паркови територии. Ние не можем да отчуждим всеки един терен, който не можем да докажем, че е парк, просто защото така сме решили. Нали разбирате, че това е нарушаване на принципа на право на собственост, ако не можем да кажем, че тази паркова територия наистина е такава

Интересно кой ли е този закон? Доста е странно как така във въпроса на референдума г-н Живко Тодоров включи територии, които всъщност не можело да станат парк? Защо попита старозагорци, дали да направи нещо, което не можел бил да направи? Въпросът на референдума беше:

Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал „Бедечка“, по реда на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, при граници: от изток – бул. „Хан Тервел“, от запад – ул. „Иван Вазов“, от север алеята към предприятие Труд и от юг – ул. „Христина Морфова“? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк, за сметка на бюджета или активи на Община Стара Загора.

Последно парк ли ще „изграждат“, или ще отчуждават само където „вече е парк“? Изглежда са забравили да си оставят вратичка и още с въпроса на референдума са се поставили в ситуация на шах.
Интересен факт е, че г-н Живко Тодоров е отказал достъп до обществената информация (по ЗДОИ) за какво точно са били похарчени около 140,000 лв за местния референдум, предвид, че видимите разходи са около 100 бр. А3 листи с информация (ситен текст), няколко транспаранта и заплащанията на избирателните комисии. Дори по груби сметки, разходите за хората, ангажирани с референдума възлизат на сума, доста по-малка от похарчената. За сравнение, цялата информационна кампания на гражданската група „Запазете Бедечка“, която реално изнесе референдума на свой гръб, струваше около 5 000лв. Дори и да приемем, че няма никакви излишни разходи, отказа да се предостави информация на гражданите, от чиито данъци беше платен този референдум, е повече от странен.

Но нека се върнем на парка и проверим все пак закона, както ни съветва г-н Тодоров. В случая става въпрос за отчуждаване и чл. 205 на ЗУТ урежда тези случаи:

Чл. 205. Въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове недвижими имоти – собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост за обекти – публична собственост на държавата и общините, както следва:
3. за осъществяване на дейности по опазване на околната среда и природните ресурси, геозащитна дейност, укрепване на бреговете, както и за благоустройствени дейности – озеленени площи за широко обществено ползване, водни площи и течения, гробищни паркове и третиране на битови отпадъци;

Изглежда няма законова пречка да се отчуждават имоти, ако ще бъдат озеленени площи за широко обществено ползване. Предвид, че площите, за които говорим, реално дори в момента са озеленени и са част от една обща зелена среда, няма никаква логика така яростно да се върви към застрояването им. Или поне не и ако няма друга причина за всичко това. Чисто законово, по принцип точно за това се прави отчуждаване – за да се направи тепърва парк, а не когато територията е вече парк – ако е парк, то няма да има нужда от този закон 🙂

Важно е да се отбележи, че в южната част на парк „Бедечка“ има и стадион – стадион „Химик“, изграден от АТЗ. Този стадион би трябвало да бъде запазен чрез прегрупиране на общински имоти върху територията му – реално да бъде направена замяна, която да позволи запазването му, без да се наплащат пари. Едно облагородяване на същия този стадион ще предостави прекрасно спортно съоръжение в непосредствена близост до наскоро ремонтирания кв. „Самара“. Жителите на квартала и сега са едни от най-честите посетители на парк Бедечка. В миналото са правени опити да се предоставят терени за детски площадки за игра в кв. „Самара“. Необяснимо е защо сега, когато има реалната възможност да се заменят или отчуждят имоти, които представляват перфектни терени за целта, се върви с пълна сила към застрояването им.
Горното ни кара да се замислим – защо е цялото това усилие да се хвърли една огромна зелена площ под ножа, независимо от последствията? Всички факти до момента показват, че Община Стара Загора води политика на фиктивни действия за уж запазване на парка, като фактически се опитва да създаде условия за застрояването на южната половина на парк „Бедечка“. И всичко това, въпреки собствения си въпрос на местния референдум от миналия месец, в който недвусмислено определя границите на парка, който се простира до ул. „Христина Морфова” на юг. Въпреки интереса и на старозагорци.

Беше обявено, че проектанти ще „оценяват на място кое е парк и кое не“.

Протокол от експертния съвет, от който няма нужда

„Изненадващо“, но никой не се появи. На среща с граждани общинската администрация обяви, че няма нужда от нов експертен съвет по устройство на територията заради парк „Бедечка“. Изненадващо се оказа, че такъв експертен съвет е бил проведен седмица по-рано. Не само това, а в решението на същия този експертен съвет е записано изрично задание към проектантите, с което реално биват принудени от Общината да гарантират застрояването на южната половина на „Бедечка“. В крайна сметка планът е грозно очевиден – да се принудят проектантите да оставят южната половина от парка за застрояване, а от общината да си измият ръцете, като обявят, че такова е становището на експертите, – че „на юг няма парк“ (каквото и да означава това). Междувременно всеки, който пречи на този пъклен план, бива дискредитиран или просто игнориран. Законови аргументи за застрояване на южната половина на парка няма, а субективните такива – цената на отчуждаването, също са доста спорни. Реално има вариант, например, стадионът да бъде запазен чрез замени със съседни общински имоти. Според кадастъра, община Стара Загора разполага със значителна собственост в южната част на парка. На граждани, ангажирани със защитата на парка, предстои среща и с друг едър собственик на имот в южната част. Очакванията са на тази среща да се намери реален вариант за запазване на собствеността като озеленена и достъпна за старозагорци. Това са все стъпки, които би било логично община Стара Загора да следва, вместо да оставя гражданите да водят битките вместо нея. На практика обаче се оказва, че са впрегнати всички сили на общинската администрация да се приеме необичайно бързо нов устройствен план, преди да се разчуе, че има собственици в южната част на парка, които са съгласни собствеността  им да остане зелена и без да се изкупува от Общината.

Друг проблемен казус, по който се мълчи е издаването на още четири разрешения за строеж в северната половина на парка. Твърди се, че се търсят варианти строежите да не се разрастват, но реално няма предприети никакви действия за постигане на така заявената цел. Сдружение „Запазете Бедечка“ потърсиха правна помощ от юристи и се оказа, че напълно законно могат да бъдат отказани тези разрешения при съществуващата ситуация, но до този момент тази информация сякаш убягва на доста хора в Общината, въпреки многократното й споделяне с отговорни лица от общинската администрация.

Какво би било истинското решение за парк „Бедечка“, такова, че да покаже силна политическа воля за решаване на проблемите в Общината и извеждане на всеки казус докрай?

Това, което всички старозагорци очакват от г-н Живко Тодоров и Община Стара Загора е, да бъде отправен ясен сигнал, че общественият интерес е над частния. Борбата за „Бедечка” реално олицетворява точно тази философия на демократичното общество. Дойде време да спрем да играем хоро около проблемите и да оставим подхода две крачки напред, една назад. Границите на парк „Бедечка“ са ясни от повече от 50 години, независимо къде каква растителност има в момента. В района на парка има нужда както от дървестни видове, с пейки под дебели сенки, така и от поляни, игрища, стадиони и спортни съоръжения. Парк „Бедечка“ може да предостави всичко това и още много, стига обаче Общината да доведе до край започнатото и да запази парка в пълния му вид, въпреки частните интереси в южната част. Времето за компромиси, прикрити зад добри намерения свърши. Нека видим един ясен отказ от задкулисните игри. Нека сложим край на оправданията и решим веднъж завинаги този въпрос в полза на старозагорци, а не в полза на една малка групичка „бизнесмени“ – както опити изглежда продължават да се правят.

Освен политическите решения, които трябва да се вземат в Общината, как можем да помогнем ние, – гражданите?

Ежеседмично текат акции за почистване на парк „Бедечка”. Д, дори само с доброволен труд и за по няколко часа на седмица се виждат реални резултати по подбряване на средата в парка. Случайни посетители на парка, хора постоянно спират край доброволците– или, за да помогнат, или за да ги поздравят, че безплатно вършат това, което щяло било да струва милиони по думите на общинари.

При последното почистване започнахме да разкриваме загубени завладени от растителността алеи, да проправяме път за поляни измежду шубраците и да осигуряваме глътка въздух на задушаващи се в храсталака дървета. Не е нужно да си политик, за да помогнеш.

Ето какво заварихме миналата събота:


 

 

 

 


След няколко часа оставихме това:

 

Бранителите на Стара Загора гледат – ще опазят ли старозагорци Бедечка?

Надеждата – Сн.: Lubo Mir Ar

 

Съвсем близо до парк Бедечка е мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“, от където се вижда прекрасно Бедечка. Те, Бранителите ще следят внимателно утре старозагорци. Какво ще им покажем ние? Достойни наследници на тези земи ли сме? Имаме ли волята да отстояваме идеалите и убежденията си, или ще влезем в паралелната вселена, в която ни вкарват?

 

Интервю с Кольо Панев: историята и бъдещето на Бедечка са на всички старозагорци

Публикувам едно интервю на Николай Колев, който се срещна с Кольо Панев, зам.-кмет и зам.-председател на ИК на Общинския народен Съвет на Стара Загора по времето на Кольо Георгиев (7 юни 1976 – 16 юни 1986). Това интервю, според мен, освен, че ни припомня отдавна забравени моменти от създаването на едно прекрасно място за старозагорци, поставя и „Бедечка“ в една малко по-различна перспектива, спрямо казаното от всички до момента. Преди това обаче, ето и самото интервю:

Разкажете ни за началото на парк Бедечка?

Паркът беше започнат по инициатива на кмета Йордан Капсамунов (кмет на града от 1952г. до 1962г., помага активно за изграждането водопроводи, канализация, градини, паркове, лятно кино и театър, зоокъта в Аязмото и много други – б.р. ).
Той направи първо езерото и парка, а после и долното езеро, под канала (непосредствено до езерото „Загорка“ б.р.), там беше един невзрачен площад тогава, нищо не беше. Там колите паркираха върху тази площадка, която е сега това езеро.
Аз постъпих във общината през 1981-ва. Наследих ангажимент да се подготвим за световното първенство по корабомоделизъм.

Знаело се е преди това за първенството?

Имаше вече започната подготовка. Езерото беше източено, изгребахме тинята, която беше нанесена – имаше един метър нанос във езерото. Направихме околната алея – около езерото. Направихме и пристаните за лодките. Форсирахме ресторанта и хотела. Ресторанта завършихме, но хотела не успяхме. Направихме паркинга от северната страна , както и южния паркинг (паркингите на парк х-л Стара Загора – б.р. )Направихме пълно почистване на парка. Имаше алеи, но не бяха асфалтирани. Прекарахме и осветление, асфалтирахме алеите – това всичко го правеха „Благоустройствени Строежи“. А почистването беше дело на бригади от предприятия, учреждения в града. Всеки ден имаше бригади. Аз, като заместник кмет, отговарях за координацията на строителните организации и бригадите. Около стадион Локомотив беше много невзрачно – всичко беше преведено в порядък.

Тогава имаше и един Младежки дом, не знам сега какво е.

Сега е сринато.

Сринато? Е, около младежкия дом (непосредствено до т.нар. малкото езеро – б.р.) всичко беше със пейки и всичко останало. Около Труд (съвсем близо до стария чинар – б.р.), тази горната част, тя беше перфектна.

А от там на юг?

От там на юг, беше току-оформено вече.

А от Труд на юг, тогава ли асфалтирахте алеите?

Да, тогава. Тук четох за Тенко Дянков (във информационния вестник на „Запазете Бедечка“ – б.р.), ние сме много близки с него, той има още повече информация, още от началото – той е проектант, ландшафтен архитект както сега му казват. Тенко Дянков и Иванка Минчева са завършили една специалност, тя беше началник отдел зелено строителство, във Общината. Тя беше организатор на цялото начинание. Тенко е проектантът, а тя беше организаторътТрябва да наблегнем на това, че навремето това беше общо дело. Общоградско дело, с пълно участие на гражданите и предприятия. Предприятията купуваха разсадъчен материал.

Предприятията са купували разсадъчен материал?

Ами да, Общината беше бедна тогава. Кмета казваше на хората: „Абе виж какво, нещичко да помогнеш, каквото можеш“. И така е правилно.  Тогава имаше ентусиазъм, дух – творчески дух. Наскоро гледах едно предаване, там казаха „по онова време, на хората е било забранено да мислят и да мечтаят“. Нищо такова – тогава младите хора с мечтите си пробиха Хаинбоаз, създадоха язовири, централи, ЖП линии. С дух, мечти и мисли.

Цялото интервю описва една по-различна епоха. Епоха, без европроекти, без информационни табели, без обществени поръчки и търгове. Старозагорци са облагородявали парк Бедечка както могат, когато могат. Включвал се е всеки, който е можел да помогне. В пресата от това време парка се описва като почти изцяло завършен, с 60 предприятия и колективи, работещи активно за облагородяването му, с асфалтирани алеи, осветление и напояване.

Напоследък, след всичко казано за пари, цени, закони, интереси и прочие, изглежда, че ние се опитваме да поставим Бедечка в едни рамки, които са дошли много след като тази природа се е появила там.

Ще си позволя да използвам една аналогия, която наскоро използваха собствениците на земи в Бедечка. А именно – какво ще стане, ако хората, върху чиито земи са построени жилищните сгради в старозагорските квартали решат да си поискат земите? Реално собствениците на апартаменти не притежават земята, върху която са построени сградите, а по времето на комунизма голяма част от земята е била реституирана? Ще си позволим ли да съборим сградите и да оставим хората, и семействата им на улицата? А хората с имоти в Аязмото? Ако и те си ги поискат?
Казусът с Бедечка е сходен с горната аналогия – дърветата и природата не притежават земята върху която се намират, но те са там и това е факт. Ако земята е на собствениците, на кого е тогава природата в Бедечка?
Както не можем да съборим първите три етажа от жилищна сграда, за да върнем земята на предишните й собственици, така и не можем да бетонираме природата, обявявайки го за „компромисен вариант“ спрямо хората с имоти там. Времето за компромиси мина – и е време да се надигнем и да решим този проблем веднъж завинаги.

сн. – архив

сн. – архив

сн. – архив

Интервю с Кольо Панев по време на преобразяването на „Бедечка“ преди световното първенство по корабомоделизъм – сн. Архив

Кънчо Матев: „Законите легализираха войната на човека с природата, а нея нямаше кой да я защити“

сн: NBP

сн: NBP

Днес се появи поредна гражданска позиция на един човек, направил безкрайно много за поколения старозагорци – Кънчо Матев, почетен директор на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и почетен гражданин на град Стара Загора. Върху предложението за номинацията му са се подписали над 600 души, като преди това е номиниран и през 1998-ма, но отказва. Директор на „Ромен Ролан“ в продължение на 27 години, Кънчо Матев е реално може би най-значимия основател на езиковото обучение в Стара Загора, борил се с всички средства, за да направи града ни едно по-добро място. Повече за неговата всеотдайност и огромен принос към Стара Загора може да прочетете в негово интервю тук.

Като гражданин, милеещ за Стара Загора и виждащ какво се случва в момента, Кънчо Матев призовава всички нас, които са готови да поставят Стара Загора над частния интерес да подкрепим Общината и кмета Живко Тодоров в усилията им да запазят парк Бедечка. Държа да отбележа, че позицията на Кънчо Матев е знакова, защото не само призовава гражданите на Стара Загора за помощ, но и дава пример – по негови думи има земя около р. Бедечка, но дори не е помислял да си я иска, за да строи, за да не унищожи природата, която ни държи живи и здрави. Пълния текст на неговия призив може да прочетете по-долу:

Скъпи съграждани, приятели!
Предстои ни да вземем едно съдбоносно решение – да продължава ли нашият град да бъде най-добрият за живеене в страната, т.е. да живеем все по-добре, да бъде ли щастливо детството на бъдещите поколения. Смятам, не е тайна, че градът получи това почетно звание не само заради правите и красиви улици, не само заради луксозните обществени сгради и добрата инфраструктура. Дори не само заради своите стопани – хилядите негови създатели. Той спечели и заради своите прекрасни паркове, между които Аязмото – един от най-красивите кътове в България, един блестящ край на Средна гора. Какво би представлявала Стара Загора без Аязмото и северния зелен пояс, т.е. без своите бели дробове – не бих казал, че ще се превърнем в пустиня, но какъв въздух, плод на „цивилизацията“, щяхме да дишаме, къде щяха да отдъхват старозагорци след напрегнатите трудови делници. Тук трябва да признаем огромната заслуга на ръководството на града, за да може това да се случва.
Природният парк „Бедечка“ е един от подаръците, с които природата е дарила нашия град. Аз и сега си спомням как през 30-те години на миналия век, а и по-късно, след големите български празници Великден, Гергьовден и 24 май градът се изнасяше именно в района на парк „Бедечка“ – правихме люлки, децата играеха на свобода, а при горещо време се разхлаждахме в реката. Отивахме до най-големия вир на Бедечка, Куловия бент, който със своите 2м дълбочина и около 4 м диаметър бе единственото място, където старозагорци можеха да се къпят и плуват.
Не само жителите на града се радваха на природните красоти. Изключително богат и разнообразен бе растителният и животински свят. Природата ни възпитаваше със своята красота и необятност. Но човекът й обяви война – макар и под закрилата на закона. Законите легализираха войната на човека с природата, а нея нямаше кой да защити. Преди 09.09.1944 г. , когато градът наброяваше 30 000 души, заемаше територия, на която би трябвало да живеят 400 000. И днес, когато населението се увеличи петкратно, на площта на днешна Стара Загора биха могли да живеят и повече от половин милион души. Но разликата е в това, че природата беше в домовете – рядко можеше да се види къща без кладенец или достатъчно голям двор, в който се отглеждаха плодове, зеленчуци и красиви цветя под грижите на своите стопани, а в колибки и къщички имаше най-различни домашни животни. Ако сега попитате някое дете какво представлява козата, заека, пуйката, едва ли би ви отговорило.
Преди известно време по телевизията съобщиха, че в Сливенска област има само две гугутки от определн вид, изчезват врабчетата, лястовиците…да не изброявам повече. Бетонът загроби дворовете, а така изчезнаха т.нар. зелени площи. Войната с природата трябва да спре, защото в нея няма победители. Победата на бетона над природната красота е равна на самоубийство.
И нека не се крием зад закона. За тези от вас, които имат имоти в парк „Бедечка“ , искам да кажа: аз съм един от собствениците на земя край р. Бедечка. Но даже и през ум не ми е минавало да помисля за строителство, което ще наруши природното равновесие. Мисля, че малцината живи старозагорци от моето поколение ще се съгласят с мен, че красотата – а по-голям художник от природата не може да има – не само ще спаси света, но и ще го направи по-добър.
Ръководството на Община Стара Загора и лично неговия кмет г-н Живко Тодоров, които правят толкова много за благоденствието на нашия град, трябва да бъдат подкрепени в техните усилия не само за запазването, но и за благоустрояването на природен парк „Бедечка“, за да се превърне той в един красив резерват, в който щастливо съжителстват човекът и природата.
С уважение към всички съграждани Кънчо Матев, почетен гражданин на Стара Загора

 

Калната кампания срещу Бедечка или как „крадеца вика дръжте крадеца“

Подкрепата, която я няма

През последната седмица кампанията на лобито, което упорито се опитва да накара старозагорци да му купят квартал засилва натиска върху всеки, който е за парка. Агресията стигна до там, че в един момент хората започнаха да се чудят за какво всъщност е референдума – за парка, или за хората, които подкрепят запазването му? Постоянно се обяснява какви били природозащитниците, какви интереси имали, от кого били платени и т.н. Вадят се от сто кладенеца вода, само и само да не се говори директно за парка.

В един доста грозно манипулиран материал, публикуван в сайта на ТВ Стара Загора, са се опитали да извадят няколко твърдения извън контекста, в отчаян опит да очернят хората, които защитават парка:

Твърди се, че „Запазете Бедечка“ са присвоили подкрепата на ТД „Сърнена Гора“, понеже няма решение на управителния съвет, с което да се заяви подкрепа. Тази толкова проблемна подкрепа обаче стои заявена на тяхната Facebook страница, докато пиша този текст. Буквално часове след публикуването на материала в сайта на телевизията, в социалните мрежи започна вълна от недоволство заради информацията, че членове на ТД „Сърнена Гора“ са били заплашвани по телефона заради подкрепата си за каузата. Информация, която не беше опровергана.

Следващата манипулация беше подкрепата на фен клуба на „Берое“, за която също се твърди, че „Запазете Бедечка“ са присвоили – отново нищо невярно.

Eто и публикацията на „Запазете Бедечка“:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А относно прегърнатата кауза…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мащабната кампания продължава с все сила – всеки, който открито подкрепя парка, бива притискан, сплашван и тормозен – било то директно или чрез преките си висшестоящи. И това от една група хора, които за пред обществото обясняват, как работят в негова полза, как всъщност са за парка, но просто нямат желание. Реално единствените, които имат комфорта официално да изразят позиция, са една малка група противници на парка. Скоро ще разгледаме и тях – тези, които открито вървят срещу интереса на старозагорци.

 

Истинският въпрос пред старозагорци: какво да купят – парк за всички, или квартал за няколко?

Змиярника, върху който искат да се лее бетона

Историята

В резултат на сериозното лобиране от общински съветници с имоти в парк Бедечка, през годините общинският съвет на Ст. Загора приема редица незаконни решения, с които се разрешава строителството в парка. Въпреки че, според юристи, специалисти по ЗУТ, тези решения са доказуемо нищожни, Общината не е предприела действия в тази посока и до ден днешен. Очевидно ревизирането на решения взимани от десетки, ако не и стотици хора, свързани с властта през годините, е непосилно за действащата власт.

Все пак г-н Живко Тодоров, кмет на Ст. Загора инициира необходимите промени, за да стане Бедечка официално парк отново. Това решение, макар и в полза на старозагорци, идва с цената на над 30 милиона лева. Това означава, че всички си затварят очите за незаконните промени в статута на земите и плащат една доста солидна сума на собствениците на земи в парка. Това са пари, които старозагорци ще трябва да платят с данъците си, за да имат отново парк. Това, обаче, отново не беше достатъчно – собствениците искат на всяка цена да строят точно там, а не другаде, въпреки, че са им предлагани заменки с други територии, където може да се строи.

Въпреки че собствениците не искат пари, нито имоти другаде, общественият интерес има превес над личния и процедурата по промяна на незаконно приетият, съществуващ ОУП беше задействана. Лобирането в Общината, обаче никога не е спирало и беше предложен местен референдум на 18-ти юни в Ст. Загора, на който гражданите да се произнесат. На пръв поглед съвсем логично предложение, става дума за голяма сума пари – редно е хората да кажат искат ли да ги платят. Уловката, обаче, е в дезинформацията – масово се манипулира общественото мнение от общински съветници, местни публични личности и собственици на имоти в парка. Добре известно е, че на местните референдуми активността е ниска, по-ниска от необходимото, за бъде референдумът обявен за валиден. Така лобистите в Общината са се подготвили – ако хората кажат да, ще се обяви, че процентът е малък, ще се предложи псевдо решение, което уж да е в интерес на старозагорци, макар и реално пак да унищожи парка, а ако хората кажат не, ще се настоява, че очевидно никой не иска парк и даже тези, които са отишли, са казали не.

Сегашната реалност

Дотук изглежда, че надежда няма, а и няма смисъл да се дадат едни милиони, за да влязат в джоба на една шепа хора – нали така? Изненада – не е така. А защо не е – в края на статията.

Тук влиза скритата част на казуса – тази, която не се споменава, а ако се споменава, то е само за да се спекулира и дезинформира. Цената на потенциалния квартал или цената на инфраструктурата, която Общината ще трябва да плати с данъците на старозагорци. Територията на парка, върху която искат да се строи е около 400дка. За този квартал ще е необходима обща ВиК инфраструктура, улици, тротоари, осветление, подземна телекомуникационна мрежа, продължение на булевард Августа Траяна вътре в квартала, мост над р. Бедечка и още. Собствениците на имоти там тиражираха всякакви тези – от нелепата, че инвеститор щял да изгради за своя сметка това, което Общината по закон е длъжна да извърши, като си играеха с различни цифри и посочваха суми между 10 и 17 милиона лева. Това, което показват, е хвърчаща декларация на старозагорска фирма, искаща 10 милиона лева без ДДС от общината, която, обаче, декларация има нулева правна стойност. Същата тази фирма е наясно, че документа няма никаква тежест, затова спокойно са дали цифра, която е удивително ниска. Не може Община да плати пари за такъв проект без обществена поръчка и търг – дори и да иска. Собствениците показват и други два документа, с които е било разрешено да се изгради вътрешна ВИК мрежа за няколко обекта, които бяха построени на територията на парка за рекордно време. Тези документи, обаче, нямат никакво отношение към общата инфраструктура на квартала, тъй като тя се поема от Общината.

Все пак обективно колко би струвала на старозагорци инфраструктурата на кв. Бедечка?

Истината е, че никой не може да каже, защото няма направени проекти, които да залагат някакви реални цифри – дори приблизителни такива. Изключително грозно деяние от страна на Община Стара Загора е да кара гражданите да решават дали искат нещо, за което дори Общината не знае колко струва. А ако се окаже, че квартала ще струва 50 или дори 100 милиона лева на старозагорци? Кой ще носи отговорност за това прехвърляне на топката към тях? Има направена временна комисия от няколко чиновници, която няколко пъти излиза с различни цифри, но тези хора не могат да гарантират по никакъв начин, че цената ще е дори приблизително такава, каквато твърдят.

Bedechka-Otsenka

А субективно?
В предвид, че няма реална оценка от независим проектант, може да се прегледа колко е струвал подобен проект в миналото. Такъв е Велико Търново Хилс, например, където за 50дка квартал, са били заложени 16млн. лв. Това е най-малко четири пъти по-малка площ, като инфраструктурата са две улици с връзки помежду си. Без продължения на булеварди, без мостове, без нищо. Ако направим изключително груба сметка и приемем за чиста монета думите на някои общинари, че реално площта върху която ще се строи е около 200 дка, изглежда невъзможно кв. Бедечка да струва по-малко от 64млн. лв. на гражданите на Стара Загора. Ако площта, върху която ще се строи инфраструктурата е около 400дка, то тогава цената отива към цифри, които са меко казано плашещи. Освен това, тези цени са били дадени през 2009-та година – преди 8 години. Цените сега не могат да бъдат по-ниски.

Друга информация, която не е била публично оповестявана е оценката на архитект, дадена във връзка с промяната на ОУП за кв. Бедечка, според която абсолютния възможен минимум е 24млн. лв. – като това е без продължението на бул. Августа Траяна, а най-вероятно и без моста над р. Бедечка (имейла със заличени кореспонденти, може да видите вдясно).

Предвид факта, че се лобира масово за изграждането на този квартал, една реална оценка, която не може да бъде оспорена, би била от огромна полза на собствениците на имоти… Ако цената беше по-ниска от запазването на парка. Вместо това – имаме шикалкавене от няколко чиновници и опити да се внесе дезинформация от инвеститор с интереси в парка.

 

Как Общината, в капана на група лобисти, се опитва да хвърли старозагорци под влака – да купят квартал за милиони

В информационния лист на Общината, относно референдума, цифра за цената на квартала изобщо не се споменава. Споменава се само, че Общината ще плати тази цена, изглежда каквато и да е тя.

В същия този лист не се споменава, че Общината ще има 15 години да стартира процедурата по отчуждаване на имотите, нещо повече – изобщо не се споменават срокове. Представя се така, сякаш утре ще трябва да бъдат извадени от някъде тези пари.

Дезинформацията не спира до тук

Спекулира се, включително и от представители на местната власт, че Общината ще има няколко месеца, за да изплати парите на собствениците. Технически това е така, но до издаването на самата заповед за отчуждаване могат да минат 15 години и това е регламентирано в ЗУТ:

 

Чл. 208. (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г., предишен текст на чл. 208 – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 – публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години от влизане в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1.

При около 100 млн. лв годишен бюджет и 15 години да събере парите, Общината няма да изпита затруднения да изплати около 30млн. лв. за имотите в парка – това са по 2млн. лв на година, които могат да се събират във фонд. Вече разговарях и с други старозагорци, които споделят мнението, че предпочитат да имат парк, вместо да им сменят плочките през 6 месеца и ги разбирам напълно.

Една от последните дезинформации, пусната без никаква обосновка и аргументи, изцяло с цел сплашване на старозагорци е:
че ще бъдат вдигнати данъците. При необходими 2% от общинския бюджет на година, които да се съберат за период от 15 години, няма никаква логика да се увеличават данъците. За тази година например, излишъка в бюджета на общината е около 2 млн. лв., или колкото биха били нужни на годишна основа за спасяването на парка – дори не е необходимо гражданите да се лишават от нещо.

Отново на прима виста, в духа на милионите, се спрягат някакви цифри от порядъка на 10-15-20-25 милиона за „изграждане“ на парка. Тази грозна спекулация присъства и в информационния лист на Общината. Никой не може да обясни какво точно ще изграждат – дървета ли ще строят? Паркът си е там, съществува напълно успешно и без нас – няма нужда от капково напояване, няма нужда от специална грижа. Тази природа е там, защото е оцелявала, въпреки хората, а не благодарение на тях. На гражданите на Ст. Загора им е нужен само достъп – да се почистят алеите и пътеките, да се поправи осветлението, да се поставят пейки и… това е. Един парк в стил Аязмото няма да струва почти нищо на Общината, а вече дори се появиха доброволци, готови да разчистят парка напълно безплатно.

Ще приложа няколко прекрасни снимки на Жоро Хаджиев от парк Бедечка – по повод твърденията на собственици на имоти, (някои от които се оказва, че никога не са стъпвали в Бедечка) че паркът бил змиярник, нямало никакъв парк и т.н. Това е една прекрасна екосистема, която освен, че може да бъде наследството ни за поколенията след нас, пречиства въздуха, който дишаме и сега, но преди това…

Какво можем да направим, щом референдумът едва ли ще направи вота на гражданите задължителен, а лобистите вече мислят 5 хода напред?

Паркът има огромен брой поддръжници, освен сред жителите на града и в Община Стара Загора, включително и кметът, които започнаха процедура по спасяването на парк Бедечка, но сега те имат нужда от нашата помощ. Натискът върху тях е огромен и не им позволяват самостоятелно да вземат решение в полза на града. Колкото повече хора излезем и гласуваме на 18-ти юни с „ДА“, толкова по-силен сигнал ще бъде това към Общината да продължи вече започнатото. Нека веднъж погледнем отвъд парите – здравето ни е безценно. Това, което ще завещаем на идните поколения – не се измерва в пари. Общината има парите да плати както парк, така и квартал, въпросът на референдума е кое от двете искаме. Помислете добре и гласувайте!

„Купуването и продаването на гласове е престъпление. На паркове също!“

Колко милиона струва да се разчисти тази алея?

Колко милиона струва да се разчисти тази алея?

Позволено ли е в парк да има пътека без асфалт?

Позволено ли е в парк да има пътека без асфалт?

алеите, които ги няма

Животните, които нямат право да живеят

Пейка, която не струва милиони

Пейка, която не струва милиони, явно не е по европроект

12 години war3z.org

idea

Image by ClipFest

Преди 12 години се роди една идея, един експеримент с неясно бъдеще – war3z.org

През годините war3z.org беше дом на гейм сървъри, аудио библиотеки, хостинг решения, блогове, хардуерни проекти и още много, много идеи и решения на проблеми.

В момента бъдещето е все така неясно както беше и през далечната 2005-та. За сега хостинг услугите продължават, когато е необходимо се публикуват блог постове по проблемите на деня. Остава активен и хардуерния експеримент – http://weather.war3z.org – метео станция базирана на Ардуино

За всички, които имат нужда от помощ, хостинг решения, технически съвети (оптимизации на бази данни, виртуализация, механизми за бекъп и възстановяване след бедствия, мониторинг на всякакви софтуерни услуги, мрежови решения и др.), можете да се свържете с мен на sawo@war3z.org

Pokemon Go – новата вълна от зомби апокалипсиса

След началото на поредната интернет мания, а именно – Pokemon Go, някои хора зададоха въпроса – как стана така, че изведнъж, от нищото една игра стана толкова масивен хит, та дори измести думата „порно“ в гугъл, която е фаворит за всички времена. Как е възможно изобщо това и възможно ли е наистина?

Отговорите на тези и други въпроси се намират сравнително лесно с малко търсене, което ще ви спестя с този кратък материал 🙂

Но първо, ето и някои бисери от общите условия на играта 🙂

„We may disclose any information about you (or your authorized child) that is in our possession or control to government or law enforcement officials or private parties.“

https://www.nianticlabs.com/privacy/pokemongo/en

Т.е. създателите могат да предоставят всички ваши лични данни (а те са огромни като обем) на всеки и всичко, без оглед на обстоятелства или законово задължение. Ще попитате какво общо има това с популярността на играта ? Всъщност е (сравнително) просто. Някои наричат играта културен феномен, според мен обаче няма никакъв феномен, освен ако ЦРУ не се приеме за феномен 🙂
Най-кратко казано Pokemon Go е създадена от Niantic Labs. Тази компания е създадена от John Hanke, който е получавал в миналото финансиране от ЦРУ (чрез компанията In-Q-Tel на ЦРУ за рискови капитали) за основната си компания Keyhole, Inc. От същата тази компания ( Keyhole, Inc.) произлиза Google Maps, например 🙂 Niantic Labs пък е финансирана и от Google. Ако те и ЦРУ не могат да направят хит за един ден от всичко, то кой друг?
Всичко това прави изсипването на личните ви данни до последната капка в джоба на NSA, CIA и куп други организации на държавния департамент на САЩ приятна и забавна игра 🙂
Eстествено не е достатъчно да знаят кога къде сте били, вие им предоставяте пълна информация в снимки, които снимки също съдържат GPS локация 🙂 В първите версии на играта още при регистрацията се искаха повече лични данни, отколкото попълваш при издаването на лична карта 🙂 Във версията за Андроид например „по погрешка“ играта искаше пълен достъп до Google акаунта, т.е. да получи на практика цялата информация която е на телефона Ви 🙂
Стигна се до там, че в американското правителство се разпространи документ до своите служители със поне 20 точки какво да не се прави, за да не получи играта достъп до личните им данни 🙂
https://twitter.com/RidT/status/754298406034702336/photo/1

Някои от точките са:
Направете си нов gmail имейл специално за играта;
Не използвайте истинското си или подобно на истинското си име, не използвайте псевдоними от други игри, които могат да бъдат свързани с вас;
Не снимайте табели, улични знаци, регистрационни номера;
Внимавайте къде играете заради GPS данните, които се предават и какво ли още не 🙂

Но няма проблем, важното е всички да се радват на поредния „феномен“ и ако допреди два месеца са се смеели на тези, които все още играят покемон, сега вече се смеят на тези, които не играят покемон…

До вчера повечето хора може би са се притеснявали кой получава личните им данни, а днес вече с радост ги предоставят неизвестно на кого, неизвестно защо…

Едно кратко уточнение: Основната цел на това събиране на лични данни са гражданите на САЩ и ние сме сравнително защитени в България поради осезаемата си… (надявам се) незначителност в тези планове. Проблема обаче е принципен и поражда доста въпроси за бъдещето на хората в един все по-сбъркан свят, все по-отдалечаващ се от реалността.

Източници:
http://www.ifsecglobal.com/pokemon-go-security-risks-flagged-by-the-cia-middle-eastern-states-and-data-security-experts/
http://www.activistpost.com/2016/07/the-cias-pokemon-go-app-is-doing-what-the-patriot-act-cant.html

Поредната измама на КАТ – „новите“ закони и проверки за затъмнени стъкла, шумни гърнета и още

КАТ

Една фиктивна институция, каквито са повечето в България

България явно вече започва да се превръща в една джунгла, а хората – в маймуни. Никой не мисли, никой не се интересува, никой не помни какво е било вчера.

Поредната шумна измама са така наречените нови закони за шумни гърнета и затъмнени стъкла.
Странно защо поне един журналист не се хвана да обясни кое точно е новото ? Кои стъкла са забранени за затъмняване, колко шумни трябва да са изпускателните системи и т.н. Ако се бяха разровили, щяха да видят, че няма нищо ново – от 14 години предните и челното стъкло са забранени за затъмняване, за това се спира от движение, но повечето полицаи просто ги мързи да налагат закона.

Чл. 105. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Забранява се ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.
(2) Ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.

Същото важи и за шумните гърнета – замерва се със шумомер, ако не отговаря – спира се от движение автомобила – отново стар закон от преди 6 години.

Чл. 171. (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) временно спиране от движение на пътно превозно средство:
а) (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение;

Т.е. от над 6 години и за двете нарушения на базата на чл. 171, ал. 2, т. А е следвало автомобилите да се спират от движение, а КАТ масово не са го правили поради неясни причини.

Така обаче нямаме гръмки заглавия, няма драма, няма потрес. Заглавие „КАТ отново отчитат дейност“ някак не привлича толкова вниманието, понеже това дори не е новина. Пък и ако се напише от голяма медия, изведнъж се появяват проблеми за авторите на такъв материал.
Реално КАТ се опитват да представят стари закони като нови, за да не им се търси сметка защо досега не са налагали спазване на закона и не са спирали масово от движение технически неизправни автомобили. Това, че не им се е занимавало и са глобявали 20лв къде под масата, къде над масата някак остава извън фокуса на темата.
Вместо да кажат нещата такива каквито са, а именно, че това е едно голямо отчитане на дейност и демонстрация на безсилие, журналистите представят тези проверки като видите ли, нещо ново. Борба с нарушителите на пътя, намаляване на жертвите и т.н. Особено шумните гърнета като изключим, че пречат и дразнят, са и основна причина за ПТП-та. Същото важи и за затъмнените предни стъкла, каквито масово полицаи имат на личните си автомобили. Преборим ли се с тези два проблема, със сигурност ще приключи т.нар. война на пътищата! Това, че масово се спират коли и след едно-две телефонни обаждания се пускат не е никакъв проблем – за това не се говори.

Естествено нищо не става случайно – целия този шум се дигна след изнесен доклад, че България и Румъния имат най-много жертви от ПТП в целия ЕС. Тази новина веднага се смете под килима и започна да се бучи как КАТ прилага нови мерки (като прилага закони от преди 14 години) и как изведнъж, рязко започват да въвеждат ред по пътищата (след дългогодишна почивка).

iNews: ЕК: България и Румъния водят по жертви в пътни катастрофи в ЕС
DarkNews: Най-много катастрофи в България и Румъния – 71 европейци загиват всеки ден
Dir: България и Румъния първи по жертви на катастрофи в ЕС

Всички новини са публикувани около 31 Март, като след това темата спря да се коментира и започна масирано облъчване с „новите“ мерки на КАТ, а именно – борба с шумни гърнета и тъмни стъкла! Доста интересно как точно са установили тях като най-сериозната причина за жертвите на пътя ? Дали някога ще видим реални действия от тази нереална институция различни от отчитане на дейност покрай външни доклади за България ?

 

Наръчник за разпознаване на clickbait статии

Abstract background on risk business concept, metaphor to small fish being in danger among many hooks.

Замислете се какво четете и с какво си губите времето

От доста време мислех, че clickbait се разпознава от всеки и то от километри . Оказва се, че съм бил в голяма грешка.

Какво е clickbait ? Това са измислени статии маскирани обикновено като новини, които имат само една цел – да генерират посещения за дадения сайт.

Ето основните черти:
1. Драматично заглавие, обикновено не особено ясно. Например „едикой си шокира света“, „няма да повярвате какво направи този човек“ и прочие заглавия на материали, които нито ще ви шокират, нищо ще ви интересуват като цяло, ако не бяха гръмките заглавия.
2. източника е сайт, който чувате за първи път, или новините от него обикновено съдържат „шок“, „нечувано“, „разтърси“ и т.н.
3. Новината ако все пак се разбира от заглавието, е толкова невероятна, че за малко да се излъжете и да я кликнете.

Научете се да ги разпознавате и:
1. Няма да се излагате всеки ден като малоумници пред приятели и познати, споделяйки ги в социалните медии;
2. Няма да генерирате печалба на тарикати, които разчитат на малоумници да им споделят измислиците.

Image: jesadaphorn/Getty Images