Надеждата – Сн.: Lubo Mir Ar
Съвсем близо до парк Бедечка е мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“, от където се вижда прекрасно Бедечка. Те, Бранителите ще следят внимателно утре старозагорци. Какво ще им покажем ние? Достойни наследници на тези земи ли сме? Имаме ли волята да отстояваме идеалите и убежденията си, или ще влезем в паралелната вселена, в която ни вкарват?
Публикувам едно интервю на Николай Колев, който се срещна с Кольо Панев, зам.-кмет и зам.-председател на ИК на Общинския народен Съвет на Стара Загора по времето на Кольо Георгиев (7 юни 1976 – 16 юни 1986). Това интервю, според мен, освен, че ни припомня отдавна забравени моменти от създаването на едно прекрасно място за старозагорци, поставя и „Бедечка“ в една малко по-различна перспектива, спрямо казаното от всички до момента. Преди това обаче, ето и самото интервю:
Разкажете ни за началото на парк Бедечка?
Паркът беше започнат по инициатива на кмета Йордан Капсамунов (кмет на града от 1952г. до 1962г., помага активно за изграждането водопроводи, канализация, градини, паркове, лятно кино и театър, зоокъта в Аязмото и много други – б.р. ).
Той направи първо езерото и парка, а после и долното езеро, под канала (непосредствено до езерото „Загорка“ – б.р.), там беше един невзрачен площад тогава, нищо не беше. Там колите паркираха върху тази площадка, която е сега това езеро.
Аз постъпих във общината през 1981-ва. Наследих ангажимент да се подготвим за световното първенство по корабомоделизъм.
Знаело се е преди това за първенството?
Имаше вече започната подготовка. Езерото беше източено, изгребахме тинята, която беше нанесена – имаше един метър нанос във езерото. Направихме околната алея – около езерото. Направихме и пристаните за лодките. Форсирахме ресторанта и хотела. Ресторанта завършихме, но хотела не успяхме. Направихме паркинга от северната страна , както и южния паркинг (паркингите на парк х-л Стара Загора – б.р. ). Направихме пълно почистване на парка. Имаше алеи, но не бяха асфалтирани. Прекарахме и осветление, асфалтирахме алеите – това всичко го правеха „Благоустройствени Строежи“. А почистването беше дело на бригади от предприятия, учреждения в града. Всеки ден имаше бригади. Аз, като заместник кмет, отговарях за координацията на строителните организации и бригадите. Около стадион Локомотив беше много невзрачно – всичко беше преведено в порядък.
Тогава имаше и един Младежки дом, не знам сега какво е.
Сега е сринато.
Сринато? Е, около младежкия дом (непосредствено до т.нар. малкото езеро – б.р.) всичко беше със пейки и всичко останало. Около Труд (съвсем близо до стария чинар – б.р.), тази горната част, тя беше перфектна.
А от там на юг?
От там на юг, беше току-оформено вече.
А от Труд на юг, тогава ли асфалтирахте алеите?
Да, тогава. Тук четох за Тенко Дянков (във информационния вестник на „Запазете Бедечка“ – б.р.), ние сме много близки с него, той има още повече информация, още от началото – той е проектант, ландшафтен архитект както сега му казват. Тенко Дянков и Иванка Минчева са завършили една специалност, тя беше началник отдел зелено строителство, във Общината. Тя беше организатор на цялото начинание. Тенко е проектантът, а тя беше организаторът. Трябва да наблегнем на това, че навремето това беше общо дело. Общоградско дело, с пълно участие на гражданите и предприятия. Предприятията купуваха разсадъчен материал.
Предприятията са купували разсадъчен материал?
Ами да, Общината беше бедна тогава. Кмета казваше на хората: „Абе виж какво, нещичко да помогнеш, каквото можеш“. И така е правилно. Тогава имаше ентусиазъм, дух – творчески дух. Наскоро гледах едно предаване, там казаха „по онова време, на хората е било забранено да мислят и да мечтаят“. Нищо такова – тогава младите хора с мечтите си пробиха Хаинбоаз, създадоха язовири, централи, ЖП линии. С дух, мечти и мисли.
Цялото интервю описва една по-различна епоха. Епоха, без европроекти, без информационни табели, без обществени поръчки и търгове. Старозагорци са облагородявали парк Бедечка както могат, когато могат. Включвал се е всеки, който е можел да помогне. В пресата от това време парка се описва като почти изцяло завършен, с 60 предприятия и колективи, работещи активно за облагородяването му, с асфалтирани алеи, осветление и напояване.
Напоследък, след всичко казано за пари, цени, закони, интереси и прочие, изглежда, че ние се опитваме да поставим Бедечка в едни рамки, които са дошли много след като тази природа се е появила там.
Ще си позволя да използвам една аналогия, която наскоро използваха собствениците на земи в Бедечка. А именно – какво ще стане, ако хората, върху чиито земи са построени жилищните сгради в старозагорските квартали решат да си поискат земите? Реално собствениците на апартаменти не притежават земята, върху която са построени сградите, а по времето на комунизма голяма част от земята е била реституирана? Ще си позволим ли да съборим сградите и да оставим хората, и семействата им на улицата? А хората с имоти в Аязмото? Ако и те си ги поискат?
Казусът с Бедечка е сходен с горната аналогия – дърветата и природата не притежават земята върху която се намират, но те са там и това е факт. Ако земята е на собствениците, на кого е тогава природата в Бедечка?
Както не можем да съборим първите три етажа от жилищна сграда, за да върнем земята на предишните й собственици, така и не можем да бетонираме природата, обявявайки го за „компромисен вариант“ спрямо хората с имоти там. Времето за компромиси мина – и е време да се надигнем и да решим този проблем веднъж завинаги.
сн. – архив
сн. – архив
сн. – архив
Интервю с Кольо Панев по време на преобразяването на „Бедечка“ преди световното първенство по корабомоделизъм – сн. Архив
сн: NBP
Днес се появи поредна гражданска позиция на един човек, направил безкрайно много за поколения старозагорци – Кънчо Матев, почетен директор на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и почетен гражданин на град Стара Загора. Върху предложението за номинацията му са се подписали над 600 души, като преди това е номиниран и през 1998-ма, но отказва. Директор на „Ромен Ролан“ в продължение на 27 години, Кънчо Матев е реално може би най-значимия основател на езиковото обучение в Стара Загора, борил се с всички средства, за да направи града ни едно по-добро място. Повече за неговата всеотдайност и огромен принос към Стара Загора може да прочетете в негово интервю тук.
Като гражданин, милеещ за Стара Загора и виждащ какво се случва в момента, Кънчо Матев призовава всички нас, които са готови да поставят Стара Загора над частния интерес да подкрепим Общината и кмета Живко Тодоров в усилията им да запазят парк Бедечка. Държа да отбележа, че позицията на Кънчо Матев е знакова, защото не само призовава гражданите на Стара Загора за помощ, но и дава пример – по негови думи има земя около р. Бедечка, но дори не е помислял да си я иска, за да строи, за да не унищожи природата, която ни държи живи и здрави. Пълния текст на неговия призив може да прочетете по-долу:
Скъпи съграждани, приятели!
Предстои ни да вземем едно съдбоносно решение – да продължава ли нашият град да бъде най-добрият за живеене в страната, т.е. да живеем все по-добре, да бъде ли щастливо детството на бъдещите поколения. Смятам, не е тайна, че градът получи това почетно звание не само заради правите и красиви улици, не само заради луксозните обществени сгради и добрата инфраструктура. Дори не само заради своите стопани – хилядите негови създатели. Той спечели и заради своите прекрасни паркове, между които Аязмото – един от най-красивите кътове в България, един блестящ край на Средна гора. Какво би представлявала Стара Загора без Аязмото и северния зелен пояс, т.е. без своите бели дробове – не бих казал, че ще се превърнем в пустиня, но какъв въздух, плод на „цивилизацията“, щяхме да дишаме, къде щяха да отдъхват старозагорци след напрегнатите трудови делници. Тук трябва да признаем огромната заслуга на ръководството на града, за да може това да се случва.
Природният парк „Бедечка“ е един от подаръците, с които природата е дарила нашия град. Аз и сега си спомням как през 30-те години на миналия век, а и по-късно, след големите български празници Великден, Гергьовден и 24 май градът се изнасяше именно в района на парк „Бедечка“ – правихме люлки, децата играеха на свобода, а при горещо време се разхлаждахме в реката. Отивахме до най-големия вир на Бедечка, Куловия бент, който със своите 2м дълбочина и около 4 м диаметър бе единственото място, където старозагорци можеха да се къпят и плуват.
Не само жителите на града се радваха на природните красоти. Изключително богат и разнообразен бе растителният и животински свят. Природата ни възпитаваше със своята красота и необятност. Но човекът й обяви война – макар и под закрилата на закона. Законите легализираха войната на човека с природата, а нея нямаше кой да защити. Преди 09.09.1944 г. , когато градът наброяваше 30 000 души, заемаше територия, на която би трябвало да живеят 400 000. И днес, когато населението се увеличи петкратно, на площта на днешна Стара Загора биха могли да живеят и повече от половин милион души. Но разликата е в това, че природата беше в домовете – рядко можеше да се види къща без кладенец или достатъчно голям двор, в който се отглеждаха плодове, зеленчуци и красиви цветя под грижите на своите стопани, а в колибки и къщички имаше най-различни домашни животни. Ако сега попитате някое дете какво представлява козата, заека, пуйката, едва ли би ви отговорило.
Преди известно време по телевизията съобщиха, че в Сливенска област има само две гугутки от определн вид, изчезват врабчетата, лястовиците…да не изброявам повече. Бетонът загроби дворовете, а така изчезнаха т.нар. зелени площи. Войната с природата трябва да спре, защото в нея няма победители. Победата на бетона над природната красота е равна на самоубийство.
И нека не се крием зад закона. За тези от вас, които имат имоти в парк „Бедечка“ , искам да кажа: аз съм един от собствениците на земя край р. Бедечка. Но даже и през ум не ми е минавало да помисля за строителство, което ще наруши природното равновесие. Мисля, че малцината живи старозагорци от моето поколение ще се съгласят с мен, че красотата – а по-голям художник от природата не може да има – не само ще спаси света, но и ще го направи по-добър.
Ръководството на Община Стара Загора и лично неговия кмет г-н Живко Тодоров, които правят толкова много за благоденствието на нашия град, трябва да бъдат подкрепени в техните усилия не само за запазването, но и за благоустрояването на природен парк „Бедечка“, за да се превърне той в един красив резерват, в който щастливо съжителстват човекът и природата.
С уважение към всички съграждани Кънчо Матев, почетен гражданин на Стара Загора
Подкрепата, която я няма
През последната седмица кампанията на лобито, което упорито се опитва да накара старозагорци да му купят квартал засилва натиска върху всеки, който е за парка. Агресията стигна до там, че в един момент хората започнаха да се чудят за какво всъщност е референдума – за парка, или за хората, които подкрепят запазването му? Постоянно се обяснява какви били природозащитниците, какви интереси имали, от кого били платени и т.н. Вадят се от сто кладенеца вода, само и само да не се говори директно за парка.
В един доста грозно манипулиран материал, публикуван в сайта на ТВ Стара Загора, са се опитали да извадят няколко твърдения извън контекста, в отчаян опит да очернят хората, които защитават парка:
Твърди се, че „Запазете Бедечка“ са присвоили подкрепата на ТД „Сърнена Гора“, понеже няма решение на управителния съвет, с което да се заяви подкрепа. Тази толкова проблемна подкрепа обаче стои заявена на тяхната Facebook страница, докато пиша този текст. Буквално часове след публикуването на материала в сайта на телевизията, в социалните мрежи започна вълна от недоволство заради информацията, че членове на ТД „Сърнена Гора“ са били заплашвани по телефона заради подкрепата си за каузата. Информация, която не беше опровергана.
Следващата манипулация беше подкрепата на фен клуба на „Берое“, за която също се твърди, че „Запазете Бедечка“ са присвоили – отново нищо невярно.
Eто и публикацията на „Запазете Бедечка“:
А относно прегърнатата кауза…
Мащабната кампания продължава с все сила – всеки, който открито подкрепя парка, бива притискан, сплашван и тормозен – било то директно или чрез преките си висшестоящи. И това от една група хора, които за пред обществото обясняват, как работят в негова полза, как всъщност са за парка, но просто нямат желание. Реално единствените, които имат комфорта официално да изразят позиция, са една малка група противници на парка. Скоро ще разгледаме и тях – тези, които открито вървят срещу интереса на старозагорци.
Змиярника, върху който искат да се лее бетона
Историята
В резултат на сериозното лобиране от общински съветници с имоти в парк Бедечка, през годините общинският съвет на Ст. Загора приема редица незаконни решения, с които се разрешава строителството в парка. Въпреки че, според юристи, специалисти по ЗУТ, тези решения са доказуемо нищожни, Общината не е предприела действия в тази посока и до ден днешен. Очевидно ревизирането на решения взимани от десетки, ако не и стотици хора, свързани с властта през годините, е непосилно за действащата власт.
Все пак г-н Живко Тодоров, кмет на Ст. Загора инициира необходимите промени, за да стане Бедечка официално парк отново. Това решение, макар и в полза на старозагорци, идва с цената на над 30 милиона лева. Това означава, че всички си затварят очите за незаконните промени в статута на земите и плащат една доста солидна сума на собствениците на земи в парка. Това са пари, които старозагорци ще трябва да платят с данъците си, за да имат отново парк. Това, обаче, отново не беше достатъчно – собствениците искат на всяка цена да строят точно там, а не другаде, въпреки, че са им предлагани заменки с други територии, където може да се строи.
Въпреки че собствениците не искат пари, нито имоти другаде, общественият интерес има превес над личния и процедурата по промяна на незаконно приетият, съществуващ ОУП беше задействана. Лобирането в Общината, обаче никога не е спирало и беше предложен местен референдум на 18-ти юни в Ст. Загора, на който гражданите да се произнесат. На пръв поглед съвсем логично предложение, става дума за голяма сума пари – редно е хората да кажат искат ли да ги платят. Уловката, обаче, е в дезинформацията – масово се манипулира общественото мнение от общински съветници, местни публични личности и собственици на имоти в парка. Добре известно е, че на местните референдуми активността е ниска, по-ниска от необходимото, за бъде референдумът обявен за валиден. Така лобистите в Общината са се подготвили – ако хората кажат да, ще се обяви, че процентът е малък, ще се предложи псевдо решение, което уж да е в интерес на старозагорци, макар и реално пак да унищожи парка, а ако хората кажат не, ще се настоява, че очевидно никой не иска парк и даже тези, които са отишли, са казали не.
Сегашната реалност
Дотук изглежда, че надежда няма, а и няма смисъл да се дадат едни милиони, за да влязат в джоба на една шепа хора – нали така? Изненада – не е така. А защо не е – в края на статията.
Тук влиза скритата част на казуса – тази, която не се споменава, а ако се споменава, то е само за да се спекулира и дезинформира. Цената на потенциалния квартал или цената на инфраструктурата, която Общината ще трябва да плати с данъците на старозагорци. Територията на парка, върху която искат да се строи е около 400дка. За този квартал ще е необходима обща ВиК инфраструктура, улици, тротоари, осветление, подземна телекомуникационна мрежа, продължение на булевард Августа Траяна вътре в квартала, мост над р. Бедечка и още. Собствениците на имоти там тиражираха всякакви тези – от нелепата, че инвеститор щял да изгради за своя сметка това, което Общината по закон е длъжна да извърши, като си играеха с различни цифри и посочваха суми между 10 и 17 милиона лева. Това, което показват, е хвърчаща декларация на старозагорска фирма, искаща 10 милиона лева без ДДС от общината, която, обаче, декларация има нулева правна стойност. Същата тази фирма е наясно, че документа няма никаква тежест, затова спокойно са дали цифра, която е удивително ниска. Не може Община да плати пари за такъв проект без обществена поръчка и търг – дори и да иска. Собствениците показват и други два документа, с които е било разрешено да се изгради вътрешна ВИК мрежа за няколко обекта, които бяха построени на територията на парка за рекордно време. Тези документи, обаче, нямат никакво отношение към общата инфраструктура на квартала, тъй като тя се поема от Общината.
Все пак обективно колко би струвала на старозагорци инфраструктурата на кв. Бедечка?
Истината е, че никой не може да каже, защото няма направени проекти, които да залагат някакви реални цифри – дори приблизителни такива. Изключително грозно деяние от страна на Община Стара Загора е да кара гражданите да решават дали искат нещо, за което дори Общината не знае колко струва. А ако се окаже, че квартала ще струва 50 или дори 100 милиона лева на старозагорци? Кой ще носи отговорност за това прехвърляне на топката към тях? Има направена временна комисия от няколко чиновници, която няколко пъти излиза с различни цифри, но тези хора не могат да гарантират по никакъв начин, че цената ще е дори приблизително такава, каквато твърдят.
А субективно?
В предвид, че няма реална оценка от независим проектант, може да се прегледа колко е струвал подобен проект в миналото. Такъв е Велико Търново Хилс, например, където за 50дка квартал, са били заложени 16млн. лв. Това е най-малко четири пъти по-малка площ, като инфраструктурата са две улици с връзки помежду си. Без продължения на булеварди, без мостове, без нищо. Ако направим изключително груба сметка и приемем за чиста монета думите на някои общинари, че реално площта върху която ще се строи е около 200 дка, изглежда невъзможно кв. Бедечка да струва по-малко от 64млн. лв. на гражданите на Стара Загора. Ако площта, върху която ще се строи инфраструктурата е около 400дка, то тогава цената отива към цифри, които са меко казано плашещи. Освен това, тези цени са били дадени през 2009-та година – преди 8 години. Цените сега не могат да бъдат по-ниски.
Друга информация, която не е била публично оповестявана е оценката на архитект, дадена във връзка с промяната на ОУП за кв. Бедечка, според която абсолютния възможен минимум е 24млн. лв. – като това е без продължението на бул. Августа Траяна, а най-вероятно и без моста над р. Бедечка (имейла със заличени кореспонденти, може да видите вдясно).
Предвид факта, че се лобира масово за изграждането на този квартал, една реална оценка, която не може да бъде оспорена, би била от огромна полза на собствениците на имоти… Ако цената беше по-ниска от запазването на парка. Вместо това – имаме шикалкавене от няколко чиновници и опити да се внесе дезинформация от инвеститор с интереси в парка.
Как Общината, в капана на група лобисти, се опитва да хвърли старозагорци под влака – да купят квартал за милиони
В информационния лист на Общината, относно референдума, цифра за цената на квартала изобщо не се споменава. Споменава се само, че Общината ще плати тази цена, изглежда каквато и да е тя.
В същия този лист не се споменава, че Общината ще има 15 години да стартира процедурата по отчуждаване на имотите, нещо повече – изобщо не се споменават срокове. Представя се така, сякаш утре ще трябва да бъдат извадени от някъде тези пари.
Дезинформацията не спира до тук
Спекулира се, включително и от представители на местната власт, че Общината ще има няколко месеца, за да изплати парите на собствениците. Технически това е така, но до издаването на самата заповед за отчуждаване могат да минат 15 години и това е регламентирано в ЗУТ:
Чл. 208. (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г., предишен текст на чл. 208 – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 – публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години от влизане в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1.
При около 100 млн. лв годишен бюджет и 15 години да събере парите, Общината няма да изпита затруднения да изплати около 30млн. лв. за имотите в парка – това са по 2млн. лв на година, които могат да се събират във фонд. Вече разговарях и с други старозагорци, които споделят мнението, че предпочитат да имат парк, вместо да им сменят плочките през 6 месеца и ги разбирам напълно.
Една от последните дезинформации, пусната без никаква обосновка и аргументи, изцяло с цел сплашване на старозагорци е:
че ще бъдат вдигнати данъците. При необходими 2% от общинския бюджет на година, които да се съберат за период от 15 години, няма никаква логика да се увеличават данъците. За тази година например, излишъка в бюджета на общината е около 2 млн. лв., или колкото биха били нужни на годишна основа за спасяването на парка – дори не е необходимо гражданите да се лишават от нещо.
Отново на прима виста, в духа на милионите, се спрягат някакви цифри от порядъка на 10-15-20-25 милиона за „изграждане“ на парка. Тази грозна спекулация присъства и в информационния лист на Общината. Никой не може да обясни какво точно ще изграждат – дървета ли ще строят? Паркът си е там, съществува напълно успешно и без нас – няма нужда от капково напояване, няма нужда от специална грижа. Тази природа е там, защото е оцелявала, въпреки хората, а не благодарение на тях. На гражданите на Ст. Загора им е нужен само достъп – да се почистят алеите и пътеките, да се поправи осветлението, да се поставят пейки и… това е. Един парк в стил Аязмото няма да струва почти нищо на Общината, а вече дори се появиха доброволци, готови да разчистят парка напълно безплатно.
Ще приложа няколко прекрасни снимки на Жоро Хаджиев от парк Бедечка – по повод твърденията на собственици на имоти, (някои от които се оказва, че никога не са стъпвали в Бедечка) че паркът бил змиярник, нямало никакъв парк и т.н. Това е една прекрасна екосистема, която освен, че може да бъде наследството ни за поколенията след нас, пречиства въздуха, който дишаме и сега, но преди това…
Какво можем да направим, щом референдумът едва ли ще направи вота на гражданите задължителен, а лобистите вече мислят 5 хода напред?
Паркът има огромен брой поддръжници, освен сред жителите на града и в Община Стара Загора, включително и кметът, които започнаха процедура по спасяването на парк Бедечка, но сега те имат нужда от нашата помощ. Натискът върху тях е огромен и не им позволяват самостоятелно да вземат решение в полза на града. Колкото повече хора излезем и гласуваме на 18-ти юни с „ДА“, толкова по-силен сигнал ще бъде това към Общината да продължи вече започнатото. Нека веднъж погледнем отвъд парите – здравето ни е безценно. Това, което ще завещаем на идните поколения – не се измерва в пари. Общината има парите да плати както парк, така и квартал, въпросът на референдума е кое от двете искаме. Помислете добре и гласувайте!
„Купуването и продаването на гласове е престъпление. На паркове също!“
Колко милиона струва да се разчисти тази алея?
Позволено ли е в парк да има пътека без асфалт?
алеите, които ги няма
Животните, които нямат право да живеят
Пейка, която не струва милиони, явно не е по европроект