Една история как направихме уникална версия на изключително рядка версия на рядък модел Мазда
През далечната 2020г, когато пандемията бушуваше и всичко беше затворено, с Владо на майтап си говорихме да направим някакъв проект по маздите които имаме, да направим нещо интересно. Двойни турбини, тунинг и какви ли не глупости 🙂 Мина обаче известно време и това което звучеше като обикновен разговор на майтап, се появи като възможност. Някъде из фейсбук групите забелязах обява за японската версия на Mazda MX-6 със задно завиване на колелата (4WS). Колата беше в Полша, внос от Англия, където е била внесена от Япония. Понеже вече имаме такава, реших да видя дали не мога да я купя за части. Оказа се обаче, че колата няма никаква ръжда, което си беше направо феноменално за автомобил минал през Англия. Поисках повече снимки и наистина, ръжда нямаше:
Естествено обаче не всичко беше перфектно – в Англия бяха сменили японските фарове, може би заради удар, а японския KL-ZE (2.5 199hp) двигател бяха сменили с орязаната европейска версия KF-DE (2.0 144hp). И скоростната кутия беше автоматик… Това са обаче подробности за по-късен етап, преведох парите по paypal на собственика и пътната помощ вече пътуваше натам. Реално нямаше как да знам дали няма да ме излъже, половината пари преведох на брат му, можеха спокойно да дадат измислен адрес и да приключат комуникацията, но човека беше фен на Мазда, определено нямаше вид на някой който ще прави измами за скромните 1500 евро.
Няколко дни по-късно, колата вече беше натоварена
На този етап си мислех за проект за писта – изхвърля се всичко от вътре, сглобявам KL-ZE двигател, сменя се скоростната кутия с къса ръчна такава от 1.8 V6 (K8-DE), сменям компютъра и като цяло съм готов. Боята беше захабена, но на кола за писта това не и пречи 🙂
Трябваше обаче първо да се регистрира, а фаровете бяха дискотека, всичко свети когато си иска. Бърз монтаж на един подръчен комплект японски фарове и леки модификации по крушките като цяло закрепиха положението
Eстествено трябваше да мине инспекция от Писа, която внимателно провери ремъци, масла, антифриз.
Следващата стъпка беше да събера необходимите части за двигателя. За да сглобя емблематичният KL-ZE, трябваше да направя лего комплект от няколко двигателя първо. Блок от KL-DE, бутала и разпределителни валове от KL-ZE, глави от Millenia/Xedos-9. Както и комплект донор глави от KL-DE за пружините на клапаните. Минаха обаче няколко месеца и докато събирах всичко, продавача ми писа отново, бях му споменал, че ако намеря рейка със задно завиване за ляв волан, ще обърна и дирекцията на колата. Такава рейка обаче е почти невъзможна за намиране, понеже колкото е рядка японската версия с 4WS система, европейски модел с тази система е още по-рядък. След като се разправях два месеца с един немски магазин, се наложи да ми върнат 2200 евро които им бях изпратил за доставка на нова такава рейка, оказа се че я няма все пак налична. Но продавача имал приятел, който присадил цялата 4WS система от MX-6 на 626, която обаче изгнила прекалено много и решил да я продаде. Той се съгласи да купи колата от мое име, да свали частите които ми трябват и да изхвърли/продаде останалото.
И ето как изглежда една купчина unobtainium – цяла 4WS система за ляв волан, като най-съществената част е предната рейка, която се свързва с малък кардан със задната и е различна за ляв и десен волан
И понеже ми направи наистина голяма услуга, купих от него и един комплект джанти Mazdaspeed (Rays) MS-01, които с малко реставрация ще изглеждат супер, още повече че идват като фабрична опция на този модел Мазда
На този етап проекта вече стана доста по-сериозен предвид какви части се намериха и колата беше готова да отиде за обръщане на волана, а проекта чисто за писта вече не стоеше съществено на дневен ред
За целта трябваше и още един донор с ляв волан за таблото и някои други части, като такъв се намери от Германия в подходящо състояние (почти тотално изгнил, но със здрави необходимите части като например перфектен шибидах)
Междувременно, пристигнаха още unobtainium части от Нова Зеландия – задни тампони за 4WS (за другата ни мазда), здрави завиващи халогени (да, халогените завиват заедно с колата на японската версия) които не са били аквариум последните години. Също и огледала с ел. прибиране, панел на климатроника със здрав дисплей, японски фарове в като ново състояние и някои други части
Два месеца по-късно и някои препятствия прескочени (като например удължаване на цялата двигателна инсталация), маздата вече се върна с ляв волан и задно завиване! Една от няколкото, ако не и единствената такава в движение! Но все още не сме приключили – накрая ще бъде единствената такава.
Минаха още две години преди да съберем и останалите части и да изнудя Владо да вземе колата при него, където трябваше да сменим скоростната кутия с ръчна, да свържем инсталацията и да сглобим двигателя от няколкото други които имах 🙂
На теория това беше лесната част, но се оказа че изобщо не е така. Вече бях разглобил и поизхвърлил донора (сякаш вече имахме всичко необходимо… сякаш), бяха минали година и половина, а се оказа че ни трябват един куп дреболии. Полуоските не бяха съвсем същите, гърловината за антифриза на блока беше цялата корозирала, рейката беше върната в полу-насипно състояние след като беше на рециклиране заради теч, ел. инсталацията създаваше сериозни проблеми… Общо взето колата влизаше в халето с бутане и без работещо завиване, след известно време ровене по нея трябваше пак така да излезе… и така още много, много пъти. След месеци работа, най-накрая се стигна до този на пръв поглед не съвсем кулминационен момент, но колата беше в движение! Не работеше километража, скоростомера и някои дреболии, но – се движеше!
Дойде време и за последната голяма част от работата – боята
Макар че колата беше в абсолютно завидно състояние, при цялостното разглобяване се появиха някои места с ръжда по ъгли и свивки, които трябваше да се оправят
С купето боядисано, нещата започнаха да придобиват вид
И най-накрая, колата е сглобена!
Но преди да видим финалният резултат напълно, имахме още работа. Трябваше да приберем колата, но искахме да я приведем в по-работен вид. Иван беше така добър да оправи и дългите светлини, които така и не бях оправил откакто я имах. Километража и скоростомера не работеха все още, както и задната светлина. Запасени с диаграми, отидохме с Енчо при Владо и започнахме да чоплим по инсталацията. След кратка работа по няколко букси, оборотомера тръгна без бой. Поради някаква причина обаче, скоростомера беше друга история – мерене, търсене, ровене, не дадоха резултат. Освен, че в един момент колата започна да се държи сякаш няма дебитомер – гасне веднага след запалване. Най-вероятно при свързването на скоростомера уцелих кабела на дебитомера. След малко чудене решихме да не се занимаваме, бях приготвил един цял комплект, който подменя компютъра, дебитомера и датчика за входящ въздух с такива от Millenia, добавяйки още мощност заради по-съвременния дебитомер. До скоро тотално бях забравил че съм го купил и наистина спаси положението
За щастие колата запали и заработи отлично с новия компютър, същата модификация имаме на другата ни Мазда и определено си струва, жалко че човека който правеше адаптерите за инсталацията вече не ги произвежда. Но пък беше така добър да ми изпрати диаграмите, с които мога да си ги направя 🙂
На този етап решихме че колата е в достатъчно работещо състояние и скоростомера ще го мислим в Стара Загора. За съжаление 4WS системата не работи без скоростомера или по-точно без сигнала който отива към скоростомера понеже смяната на посоката на задните гуми се активира при 35км/ч.
След като се прибрахме, беше време за защита на боята – пастиране и керамика, все неща които Мариян свърши с голямо старание.
След като екстериора беше готов, изпра мокета цялостно и почистихме максимално интериора, като сглобихме и някои пластмаси които още липсваха. За съжаление за всичките години някои дреболии се загубиха и макар и на 99% всичко да е налице, дори и с всичките тези донори ще има едно-две неща които ще останат за бъдещи търсения 🙂
Човек не си дава сметка колко коли са участвали в проекта, докато не подреди салоните, корите за врати и багажник, от които да избере най-читави за монтаж 🙂 🙂
След като сглобихме салона, Мариян изпра и седалките, което ни върна обратно на вълна ел. инсталация.
Задната светлина все още не работеше, както и най-важното – скоростомера и 4WS системата. След като разгледах на спокойствие диаграмите които имах, видях къде е кабела и буксата за датчика, както предположих, кабела на инсталацията е по-къс понеже на автоматичната скоростна кутия се намира на друго място. След малко запояване, скоростомера заработи нормално.
Проблема с 4WS системата обаче остана, което се оказа че ще е много по-голям проблем като цяло. Около датчика стоеше една празна букса, която подозирах че не трябва да стои така. След като се разрових по-сериозно по диаграмите, разбрах че датчика на скоростомера на 4WS версиите е различен, има две букси и реално произвежда два, макар и идентични сигнала. Което беше доста сериозен проблем, защото по стечение на обстоятелствата вече бях изхвърлил автоматичната скоростна кутия на която остана датчика, а другия 4WS донор който имах, вече нямаше двигател – заедно със скоростната кутия ги продадох на Сашо от Пловдив.
Оказа се, че този датчик е на практика невъзможен за намиране. Вече не се произвежда, заместители естествено няма, а втора употреба от изключително малкото бройки които съществуват по света, е почти невъзможно да се свали здрав, защото се чупи в корпуса на скоростната кутия. Съответно всичките двама човека които успях да открия с резервни части естествено нямаха желание да разглобяват точно тази част. Обратно на етап планиране. Разгледах датчика на другата ни такава Мазда понеже снимки в интернет няма, изглежда това са два идентични датчика, в един корпус и наистина замерване с мултиметър потвърди тази идея. Обмислих варианти ако мога да направя два датчика сам, или да свържа заедно кабелите на скоростомера и 4WS компютъра. Втория вариант определено беше по-лесен, но рискувах да повредя 4WS системата. Проверих съпротивленията на двата входа на инсталацията, не бяха еднакви. На теория можеше и да работят заедно от това което разбирам, но риска от смущения заради който най-вероятно Мазда са направили два отделни датчика, ме отказа. Не бих искал колата изведнъж да изгуби сигнал при висока скорост, да опита да смени посоката на задните гуми и да стане инцидент или да повредя задната рейка.
Мина известно време докато обмислях вариантите и реших да звънна на Сашо, ако още има кутията, знам че нямаше намерение да ползва веднага двигателя. Оказа се, че не само, че има всичко, но и е съгласен да отиде да свали датчика и да ми го прати. Супер! Но, след няколко дни ми се обади, датчика се счупил в кутията (както вече потвърдиха хората с такива части, датчика е много лесен за чупене).
Отново мина някакъв период от време на мислене и идеи, като го помолих да ми изпрати частите които е успял да извади и да мисля варианти. След като разгледах всичко, стигнах до идеята да ползвам основа от обикновен датчик и да присадя втората част от 4WS версията. За целта обаче ми трябва малък вал, с който да ги съединя, понеже трябва да се въртят заедно – отново греда. За съжаление мой приятел стругар се оказа болен, а намирането на читав стругар през почивни дни когато имах време да се занимая с проблема, се оказа трудна работа. Обадих се пак на Сашо, с молба да го закарам до мястото където е кутията (на около 100км от Пловдив) и да я взема временно, докато извадя и останалата част от датчика, като му дам здрав обикновен 2WS такъв. За огромен мой късмет се оказа, че тогава е свободен и веднага потеглихме натам. Огромни благодарности за всички негови усилия, наистина нямаше да стане без него!
Накрая използвах долната основа от обикновен датчик, прехвърлих всичко останало от 4WS варианта, залепих трите отделни части една за друга и се получи що-годе приличен краен вариант. С изключение на това, че така както бяха ориентирани конекторите, нямаше как да го монтирам, наложи се да го разлепям наново, завъртам по определен начин и залепям пак… Но важното е че в крайна сметка сработи и вече колата има както скоростомер, така и 4WS система!
Последната част от пъзела беше D2 Racing койловър окачване, както и Mazdaspeed джантите, които за щастие паснаха перфектно. Задните джанти са доста широки (9J) и без койловърите, имаше реална опасност да опират във веждите. Забавното беше, че от стоене оригиналните амортисьори бяха станали буквално на камък, докато D2 окачването беше направо като мек облак в сравнение с тях. Задната част все още е леко висока, но в бъдеще ще коригираме и това 🙂
Шест години по-късно, най-вероятно единственият екземпляр на Mazda MX-6, който е едновременно японската версия с екстрите за японският пазар, но и ляв волан, вече е на пътя в България!
По време на проекта бяха вложени стотици часове работа, огромно количество нерви, както и три донор автомобила, които трябваше да разглобя, сортирам и прибера на топло. Един от които беше също JDM 4WS, който намерихме с огромен късмет – за съжаление твърде изгнил за да бъде спасен, но пък безценен за да поддържа другите ни две мазди на пътя 🙂
Огромни благодарности на Владо, Иван, Детелин, Сашо и всички останали които работиха и помагаха през всички тези години, дано в бъдеще не ги тормозим с такива проекти, а по-леки ремонти и поддръжка 🙂