Кънчо Матев: „Законите легализираха войната на човека с природата, а нея нямаше кой да я защити“

сн: NBP

сн: NBP

Днес се появи поредна гражданска позиция на един човек, направил безкрайно много за поколения старозагорци – Кънчо Матев, почетен директор на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и почетен гражданин на град Стара Загора. Върху предложението за номинацията му са се подписали над 600 души, като преди това е номиниран и през 1998-ма, но отказва. Директор на „Ромен Ролан“ в продължение на 27 години, Кънчо Матев е реално може би най-значимия основател на езиковото обучение в Стара Загора, борил се с всички средства, за да направи града ни едно по-добро място. Повече за неговата всеотдайност и огромен принос към Стара Загора може да прочетете в негово интервю тук.

Като гражданин, милеещ за Стара Загора и виждащ какво се случва в момента, Кънчо Матев призовава всички нас, които са готови да поставят Стара Загора над частния интерес да подкрепим Общината и кмета Живко Тодоров в усилията им да запазят парк Бедечка. Държа да отбележа, че позицията на Кънчо Матев е знакова, защото не само призовава гражданите на Стара Загора за помощ, но и дава пример – по негови думи има земя около р. Бедечка, но дори не е помислял да си я иска, за да строи, за да не унищожи природата, която ни държи живи и здрави. Пълния текст на неговия призив може да прочетете по-долу:

Скъпи съграждани, приятели!
Предстои ни да вземем едно съдбоносно решение – да продължава ли нашият град да бъде най-добрият за живеене в страната, т.е. да живеем все по-добре, да бъде ли щастливо детството на бъдещите поколения. Смятам, не е тайна, че градът получи това почетно звание не само заради правите и красиви улици, не само заради луксозните обществени сгради и добрата инфраструктура. Дори не само заради своите стопани – хилядите негови създатели. Той спечели и заради своите прекрасни паркове, между които Аязмото – един от най-красивите кътове в България, един блестящ край на Средна гора. Какво би представлявала Стара Загора без Аязмото и северния зелен пояс, т.е. без своите бели дробове – не бих казал, че ще се превърнем в пустиня, но какъв въздух, плод на „цивилизацията“, щяхме да дишаме, къде щяха да отдъхват старозагорци след напрегнатите трудови делници. Тук трябва да признаем огромната заслуга на ръководството на града, за да може това да се случва.
Природният парк „Бедечка“ е един от подаръците, с които природата е дарила нашия град. Аз и сега си спомням как през 30-те години на миналия век, а и по-късно, след големите български празници Великден, Гергьовден и 24 май градът се изнасяше именно в района на парк „Бедечка“ – правихме люлки, децата играеха на свобода, а при горещо време се разхлаждахме в реката. Отивахме до най-големия вир на Бедечка, Куловия бент, който със своите 2м дълбочина и около 4 м диаметър бе единственото място, където старозагорци можеха да се къпят и плуват.
Не само жителите на града се радваха на природните красоти. Изключително богат и разнообразен бе растителният и животински свят. Природата ни възпитаваше със своята красота и необятност. Но човекът й обяви война – макар и под закрилата на закона. Законите легализираха войната на човека с природата, а нея нямаше кой да защити. Преди 09.09.1944 г. , когато градът наброяваше 30 000 души, заемаше територия, на която би трябвало да живеят 400 000. И днес, когато населението се увеличи петкратно, на площта на днешна Стара Загора биха могли да живеят и повече от половин милион души. Но разликата е в това, че природата беше в домовете – рядко можеше да се види къща без кладенец или достатъчно голям двор, в който се отглеждаха плодове, зеленчуци и красиви цветя под грижите на своите стопани, а в колибки и къщички имаше най-различни домашни животни. Ако сега попитате някое дете какво представлява козата, заека, пуйката, едва ли би ви отговорило.
Преди известно време по телевизията съобщиха, че в Сливенска област има само две гугутки от определн вид, изчезват врабчетата, лястовиците…да не изброявам повече. Бетонът загроби дворовете, а така изчезнаха т.нар. зелени площи. Войната с природата трябва да спре, защото в нея няма победители. Победата на бетона над природната красота е равна на самоубийство.
И нека не се крием зад закона. За тези от вас, които имат имоти в парк „Бедечка“ , искам да кажа: аз съм един от собствениците на земя край р. Бедечка. Но даже и през ум не ми е минавало да помисля за строителство, което ще наруши природното равновесие. Мисля, че малцината живи старозагорци от моето поколение ще се съгласят с мен, че красотата – а по-голям художник от природата не може да има – не само ще спаси света, но и ще го направи по-добър.
Ръководството на Община Стара Загора и лично неговия кмет г-н Живко Тодоров, които правят толкова много за благоденствието на нашия град, трябва да бъдат подкрепени в техните усилия не само за запазването, но и за благоустрояването на природен парк „Бедечка“, за да се превърне той в един красив резерват, в който щастливо съжителстват човекът и природата.
С уважение към всички съграждани Кънчо Матев, почетен гражданин на Стара Загора

 

Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *