Интервю с Кольо Панев: историята и бъдещето на Бедечка са на всички старозагорци

Публикувам едно интервю на Николай Колев, който се срещна с Кольо Панев, зам.-кмет и зам.-председател на ИК на Общинския народен Съвет на Стара Загора по времето на Кольо Георгиев (7 юни 1976 – 16 юни 1986). Това интервю, според мен, освен, че ни припомня отдавна забравени моменти от създаването на едно прекрасно място за старозагорци, поставя и „Бедечка“ в една малко по-различна перспектива, спрямо казаното от всички до момента. Преди това обаче, ето и самото интервю:

Разкажете ни за началото на парк Бедечка?

Паркът беше започнат по инициатива на кмета Йордан Капсамунов (кмет на града от 1952г. до 1962г., помага активно за изграждането водопроводи, канализация, градини, паркове, лятно кино и театър, зоокъта в Аязмото и много други – б.р. ).
Той направи първо езерото и парка, а после и долното езеро, под канала (непосредствено до езерото „Загорка“ б.р.), там беше един невзрачен площад тогава, нищо не беше. Там колите паркираха върху тази площадка, която е сега това езеро.
Аз постъпих във общината през 1981-ва. Наследих ангажимент да се подготвим за световното първенство по корабомоделизъм.

Знаело се е преди това за първенството?

Имаше вече започната подготовка. Езерото беше източено, изгребахме тинята, която беше нанесена – имаше един метър нанос във езерото. Направихме околната алея – около езерото. Направихме и пристаните за лодките. Форсирахме ресторанта и хотела. Ресторанта завършихме, но хотела не успяхме. Направихме паркинга от северната страна , както и южния паркинг (паркингите на парк х-л Стара Загора – б.р. )Направихме пълно почистване на парка. Имаше алеи, но не бяха асфалтирани. Прекарахме и осветление, асфалтирахме алеите – това всичко го правеха „Благоустройствени Строежи“. А почистването беше дело на бригади от предприятия, учреждения в града. Всеки ден имаше бригади. Аз, като заместник кмет, отговарях за координацията на строителните организации и бригадите. Около стадион Локомотив беше много невзрачно – всичко беше преведено в порядък.

Тогава имаше и един Младежки дом, не знам сега какво е.

Сега е сринато.

Сринато? Е, около младежкия дом (непосредствено до т.нар. малкото езеро – б.р.) всичко беше със пейки и всичко останало. Около Труд (съвсем близо до стария чинар – б.р.), тази горната част, тя беше перфектна.

А от там на юг?

От там на юг, беше току-оформено вече.

А от Труд на юг, тогава ли асфалтирахте алеите?

Да, тогава. Тук четох за Тенко Дянков (във информационния вестник на „Запазете Бедечка“ – б.р.), ние сме много близки с него, той има още повече информация, още от началото – той е проектант, ландшафтен архитект както сега му казват. Тенко Дянков и Иванка Минчева са завършили една специалност, тя беше началник отдел зелено строителство, във Общината. Тя беше организатор на цялото начинание. Тенко е проектантът, а тя беше организаторътТрябва да наблегнем на това, че навремето това беше общо дело. Общоградско дело, с пълно участие на гражданите и предприятия. Предприятията купуваха разсадъчен материал.

Предприятията са купували разсадъчен материал?

Ами да, Общината беше бедна тогава. Кмета казваше на хората: „Абе виж какво, нещичко да помогнеш, каквото можеш“. И така е правилно.  Тогава имаше ентусиазъм, дух – творчески дух. Наскоро гледах едно предаване, там казаха „по онова време, на хората е било забранено да мислят и да мечтаят“. Нищо такова – тогава младите хора с мечтите си пробиха Хаинбоаз, създадоха язовири, централи, ЖП линии. С дух, мечти и мисли.

Цялото интервю описва една по-различна епоха. Епоха, без европроекти, без информационни табели, без обществени поръчки и търгове. Старозагорци са облагородявали парк Бедечка както могат, когато могат. Включвал се е всеки, който е можел да помогне. В пресата от това време парка се описва като почти изцяло завършен, с 60 предприятия и колективи, работещи активно за облагородяването му, с асфалтирани алеи, осветление и напояване.

Напоследък, след всичко казано за пари, цени, закони, интереси и прочие, изглежда, че ние се опитваме да поставим Бедечка в едни рамки, които са дошли много след като тази природа се е появила там.

Ще си позволя да използвам една аналогия, която наскоро използваха собствениците на земи в Бедечка. А именно – какво ще стане, ако хората, върху чиито земи са построени жилищните сгради в старозагорските квартали решат да си поискат земите? Реално собствениците на апартаменти не притежават земята, върху която са построени сградите, а по времето на комунизма голяма част от земята е била реституирана? Ще си позволим ли да съборим сградите и да оставим хората, и семействата им на улицата? А хората с имоти в Аязмото? Ако и те си ги поискат?
Казусът с Бедечка е сходен с горната аналогия – дърветата и природата не притежават земята върху която се намират, но те са там и това е факт. Ако земята е на собствениците, на кого е тогава природата в Бедечка?
Както не можем да съборим първите три етажа от жилищна сграда, за да върнем земята на предишните й собственици, така и не можем да бетонираме природата, обявявайки го за „компромисен вариант“ спрямо хората с имоти там. Времето за компромиси мина – и е време да се надигнем и да решим този проблем веднъж завинаги.

сн. – архив

сн. – архив

сн. – архив

Интервю с Кольо Панев по време на преобразяването на „Бедечка“ преди световното първенство по корабомоделизъм – сн. Архив

Tagged , , . Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *