Колко зависима е община Стара Загора и кой изгони старозагорци от местното управление?

През последния месец жестоката реалност измества красивите думи по редица интересни за старозагорци теми. В единия случай имаме свободни тълкувания на закони и налагането на лични определения за казуси, въпреки ясното им дефиниране от Закона (парк „Бедечка“), а в другия, превземането на частна собственост в стил банков обир от лица, пряко свързвани с местната власт. В този текст ще се занимаем с Бедечка, в следващия ще разгледаме и въпроса за върховенството на закона в Община Стара Загора, породен от скандала с „кафенето на Янко“, където се оказва, че Общината е построила детска площадка пред кафенето на майката на общински съветник, в разрез с редица закони, като на карта е заложено не само върховенството на закона, а и здравето на ползвателите на същата тази площадка.

По първия казус („Бедечка“) може да се напише много, но интересно е развитието на събитията от последния месец. Това е месец в който се пази мълчание, докато се подреждат финалните щрихи, въпреки интереса на гражданското общество. Това е същото общество, за което кмета на Стара Загора г-н Живко Тодоров упорито настояваше, че трябва да се включва по-активно в местното управление. След референдума гражданите бяха изключени поетапно от всякаква дискусия, въпреки, че очевидно Общината на своя глава пое очевидно в съвсем различна посока спрямо обещаното преди това.

Изглежда до провеждането на местния референдум за запазване на „Бедечка“ границите на парка бяха добре известни, предвид, че бяха включени във въпроса на референдума, но след това г-н Живко Тодоров излезе и обяви, че южната част, която съставлява около 30% от територията на парка всъщност не била никакъв парк, защото… там нямало дървета.

На практика десетките прес съобщения, интервюта и други медийни изяви, в които кметът призоваваше старозагорци да упражнят правото си на участие в местното управление бяха директно хвърлени в коша след референдума. Именно от това се опасяваха и голяма част от старозагорци, които предпочетоха да не гласуват. Доста хора казаха: „какъв е смисъла да гласувам, като те пак ще направят каквото са си решили?“ – напълно разбираем въпрос.
Реално няма дефиниция, законова или каквато и да е, която да дефинира понятието парк като място, където има единствено дървета, или пък само екзотична или неестествена растителност.

Спорната територия, оградена в червено

Очаквано, много граждани подеха вълна от недоволство срещу този, за съжаление не особено изненадващ ход, предвид, че в южната част са струпани най-едрите собственици на имоти, които изглежда имат сериозно влияние над общинската администрация. Изненадващо, този път, кмет, зам. кмет и общинари се втурнаха да обясняват как гражданите, които реално упражняват правото си на участие в местното управление, към което така активно бяха приканвани, всъщност били политизирани, обслужвали частни интереси. Стигна се до там, че директно в национален ефир се отправиха твърдения, които противоречат на законите на Република България.

Eто какво каза г-н Живко Тодоров, кмет на Стара Загора пред БНР:

Ако проверите закона какво казва, той казва ясно – за да бъдат отчуждавани територии за парк, те трябва наистина да бъдат паркови територии. Ние не можем да отчуждим всеки един терен, който не можем да докажем, че е парк, просто защото така сме решили. Нали разбирате, че това е нарушаване на принципа на право на собственост, ако не можем да кажем, че тази паркова територия наистина е такава

Интересно кой ли е този закон? Доста е странно как така във въпроса на референдума г-н Живко Тодоров включи територии, които всъщност не можело да станат парк? Защо попита старозагорци, дали да направи нещо, което не можел бил да направи? Въпросът на референдума беше:

Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал „Бедечка“, по реда на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, при граници: от изток – бул. „Хан Тервел“, от запад – ул. „Иван Вазов“, от север алеята към предприятие Труд и от юг – ул. „Христина Морфова“? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк, за сметка на бюджета или активи на Община Стара Загора.

Последно парк ли ще „изграждат“, или ще отчуждават само където „вече е парк“? Изглежда са забравили да си оставят вратичка и още с въпроса на референдума са се поставили в ситуация на шах.
Интересен факт е, че г-н Живко Тодоров е отказал достъп до обществената информация (по ЗДОИ) за какво точно са били похарчени около 140,000 лв за местния референдум, предвид, че видимите разходи са около 100 бр. А3 листи с информация (ситен текст), няколко транспаранта и заплащанията на избирателните комисии. Дори по груби сметки, разходите за хората, ангажирани с референдума възлизат на сума, доста по-малка от похарчената. За сравнение, цялата информационна кампания на гражданската група „Запазете Бедечка“, която реално изнесе референдума на свой гръб, струваше около 5 000лв. Дори и да приемем, че няма никакви излишни разходи, отказа да се предостави информация на гражданите, от чиито данъци беше платен този референдум, е повече от странен.

Но нека се върнем на парка и проверим все пак закона, както ни съветва г-н Тодоров. В случая става въпрос за отчуждаване и чл. 205 на ЗУТ урежда тези случаи:

Чл. 205. Въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове недвижими имоти – собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост за обекти – публична собственост на държавата и общините, както следва:
3. за осъществяване на дейности по опазване на околната среда и природните ресурси, геозащитна дейност, укрепване на бреговете, както и за благоустройствени дейности – озеленени площи за широко обществено ползване, водни площи и течения, гробищни паркове и третиране на битови отпадъци;

Изглежда няма законова пречка да се отчуждават имоти, ако ще бъдат озеленени площи за широко обществено ползване. Предвид, че площите, за които говорим, реално дори в момента са озеленени и са част от една обща зелена среда, няма никаква логика така яростно да се върви към застрояването им. Или поне не и ако няма друга причина за всичко това. Чисто законово, по принцип точно за това се прави отчуждаване – за да се направи тепърва парк, а не когато територията е вече парк – ако е парк, то няма да има нужда от този закон 🙂

Важно е да се отбележи, че в южната част на парк „Бедечка“ има и стадион – стадион „Химик“, изграден от АТЗ. Този стадион би трябвало да бъде запазен чрез прегрупиране на общински имоти върху територията му – реално да бъде направена замяна, която да позволи запазването му, без да се наплащат пари. Едно облагородяване на същия този стадион ще предостави прекрасно спортно съоръжение в непосредствена близост до наскоро ремонтирания кв. „Самара“. Жителите на квартала и сега са едни от най-честите посетители на парк Бедечка. В миналото са правени опити да се предоставят терени за детски площадки за игра в кв. „Самара“. Необяснимо е защо сега, когато има реалната възможност да се заменят или отчуждят имоти, които представляват перфектни терени за целта, се върви с пълна сила към застрояването им.
Горното ни кара да се замислим – защо е цялото това усилие да се хвърли една огромна зелена площ под ножа, независимо от последствията? Всички факти до момента показват, че Община Стара Загора води политика на фиктивни действия за уж запазване на парка, като фактически се опитва да създаде условия за застрояването на южната половина на парк „Бедечка“. И всичко това, въпреки собствения си въпрос на местния референдум от миналия месец, в който недвусмислено определя границите на парка, който се простира до ул. „Христина Морфова” на юг. Въпреки интереса и на старозагорци.

Беше обявено, че проектанти ще „оценяват на място кое е парк и кое не“.

Протокол от експертния съвет, от който няма нужда

„Изненадващо“, но никой не се появи. На среща с граждани общинската администрация обяви, че няма нужда от нов експертен съвет по устройство на територията заради парк „Бедечка“. Изненадващо се оказа, че такъв експертен съвет е бил проведен седмица по-рано. Не само това, а в решението на същия този експертен съвет е записано изрично задание към проектантите, с което реално биват принудени от Общината да гарантират застрояването на южната половина на „Бедечка“. В крайна сметка планът е грозно очевиден – да се принудят проектантите да оставят южната половина от парка за застрояване, а от общината да си измият ръцете, като обявят, че такова е становището на експертите, – че „на юг няма парк“ (каквото и да означава това). Междувременно всеки, който пречи на този пъклен план, бива дискредитиран или просто игнориран. Законови аргументи за застрояване на южната половина на парка няма, а субективните такива – цената на отчуждаването, също са доста спорни. Реално има вариант, например, стадионът да бъде запазен чрез замени със съседни общински имоти. Според кадастъра, община Стара Загора разполага със значителна собственост в южната част на парка. На граждани, ангажирани със защитата на парка, предстои среща и с друг едър собственик на имот в южната част. Очакванията са на тази среща да се намери реален вариант за запазване на собствеността като озеленена и достъпна за старозагорци. Това са все стъпки, които би било логично община Стара Загора да следва, вместо да оставя гражданите да водят битките вместо нея. На практика обаче се оказва, че са впрегнати всички сили на общинската администрация да се приеме необичайно бързо нов устройствен план, преди да се разчуе, че има собственици в южната част на парка, които са съгласни собствеността  им да остане зелена и без да се изкупува от Общината.

Друг проблемен казус, по който се мълчи е издаването на още четири разрешения за строеж в северната половина на парка. Твърди се, че се търсят варианти строежите да не се разрастват, но реално няма предприети никакви действия за постигане на така заявената цел. Сдружение „Запазете Бедечка“ потърсиха правна помощ от юристи и се оказа, че напълно законно могат да бъдат отказани тези разрешения при съществуващата ситуация, но до този момент тази информация сякаш убягва на доста хора в Общината, въпреки многократното й споделяне с отговорни лица от общинската администрация.

Какво би било истинското решение за парк „Бедечка“, такова, че да покаже силна политическа воля за решаване на проблемите в Общината и извеждане на всеки казус докрай?

Това, което всички старозагорци очакват от г-н Живко Тодоров и Община Стара Загора е, да бъде отправен ясен сигнал, че общественият интерес е над частния. Борбата за „Бедечка” реално олицетворява точно тази философия на демократичното общество. Дойде време да спрем да играем хоро около проблемите и да оставим подхода две крачки напред, една назад. Границите на парк „Бедечка“ са ясни от повече от 50 години, независимо къде каква растителност има в момента. В района на парка има нужда както от дървестни видове, с пейки под дебели сенки, така и от поляни, игрища, стадиони и спортни съоръжения. Парк „Бедечка“ може да предостави всичко това и още много, стига обаче Общината да доведе до край започнатото и да запази парка в пълния му вид, въпреки частните интереси в южната част. Времето за компромиси, прикрити зад добри намерения свърши. Нека видим един ясен отказ от задкулисните игри. Нека сложим край на оправданията и решим веднъж завинаги този въпрос в полза на старозагорци, а не в полза на една малка групичка „бизнесмени“ – както опити изглежда продължават да се правят.

Освен политическите решения, които трябва да се вземат в Общината, как можем да помогнем ние, – гражданите?

Ежеседмично текат акции за почистване на парк „Бедечка”. Д, дори само с доброволен труд и за по няколко часа на седмица се виждат реални резултати по подбряване на средата в парка. Случайни посетители на парка, хора постоянно спират край доброволците– или, за да помогнат, или за да ги поздравят, че безплатно вършат това, което щяло било да струва милиони по думите на общинари.

При последното почистване започнахме да разкриваме загубени завладени от растителността алеи, да проправяме път за поляни измежду шубраците и да осигуряваме глътка въздух на задушаващи се в храсталака дървета. Не е нужно да си политик, за да помогнеш.

Ето какво заварихме миналата събота:


 

 

 

 


След няколко часа оставихме това:

 

Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *